„ТЫ ПОМНИШЬ ЛИ?”
Константин Михайлович Фофанов (1862-1911 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ ПОМНИШ ЛИ
Ти помниш ли: сенките плахи
безмълвно наоколо спят
и люляци тихо трептят и
под светли прозорци цъфтят...
Все тихичко шепнехме нещо,
безмерно щастливи така,
и скоро блестящите свещи
запалихме с топла ръка;
седя пред рояла небрежно,
душата си пълна ти тук,
терзана от чувства метежни,
облече в любовния звук;
ти звуци безгрешни редеше,
към огъня гледах встрани...
Пред дни на раздяла туй беше,
но беше в щастливите дни...
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 12, 2014.
Ударения
ТИ ПОМНИШ ЛИ
Ти по́мниш ли: се́нките пла́хи
безмъ́лвно нао́коло спя́т
и лю́ляци ти́хо трептя́т и
под све́ли прозо́рци цъфтя́т...
Все ти́хичко ше́пнехме не́що,
безме́рно штастли́ви така́,
и ско́ро блестя́штите све́шти
запа́лихме с то́пла ръка́;
седя́ пред роя́ла небре́жно,
душа́та си пъ́лна ти ту́к,
терза́на от чу́вства мете́жни,
обле́че в любо́вния зву́к;
ти зву́ци безгре́шни реде́ше,
към о́гъня гле́дах встрани́...
Пред дни́ на раздя́ла туй бе́ше,
но бе́ше в штастли́вите дни́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Фофанов
ТЫ ПОМНИШЬ ЛИ?
Ты помнишь ли: мягкие тени
Ложились неслышно кругом,
И тихо дрожали сирени
Под нашим открытым окном...
Все тише заветные речи
С тобою тогда мы вели
И скоро блестящие свечи
Рукой торопливой зажгли;
Ты села к роялю небрежно,
И все, чем полна ты была,
Чем долго томилась мятежно,
Все в звуки любви облекла;
Я слушал безгрешные звуки
И грустно смотрел на огни...
То было пред днями разлуки,
Но было в счастливые дни!..
1891 г.
---------------
Руският поет Константин Фофанов (Константин Михайлович Фофанов) е роден на 18/30 май 1862 г. в Санкт Петербург. Първите си стихове публикува през 1881 г. във в. „Новое время”. За творчеството му е характерно бягането от социалната действителност към илюзорния свят, съчетано с реалистичните мотиви, характерни за литературното течение декаданс – поемите „Волки” (1889 г.) и „Весенняя поэма” (1892 г.). Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1887 г.), „Стихотворения” (1889 г.), „Тени и тайны” (1892 г.), „Барон Клакс” (повест в стихове, 1892 г.), „Стихотворения” (1896 г.), „Илюзии” (1900 г.) и „След Голгота” (1910 г.). Прекарва последните 10 години от живота си в нищета. През този период написва над 2000 стихотворения, поеми, приказки и балади, но публикува рядко. Умира на 17/30 май 1911 г. в Санкт Петербург.